* * * * *

остави ме до езерото във снега

със жълти дрехи боса и ранима

 

попих с очи във утрото мъгла

превърнах се в мечта необозрима

 

със меч пронизах цялата тъга

разпръснах я във малки ситни капки

 

а после пих от тях до вечерта

погълнах общите ни извървяни стъпки

 

забравих всичко само без това

че те Обичам нежно и безумно

 

в която и посока да летя

откривам само теб горящ бездумно

***************************







**************************************



:)