юли, 2012

             

Попитах звездите и получих отговорите. Странна траектория чертае понякога Уран и странно проектира себе си в душите ни. Усещането за затвор се избистри до кристално синьо, като небето ни. Дълго се опитвах да счупя решетките. А е било нужно просто да притихна за достатъчно време. Там в ъгъла.  Уморено-пречистващо. А и летните жеги изпиват жизнената сила допълнително и някак всепоглъщащо.  И чувам желания глас Винаги, когато потребността захлопа огнено в сърцето ми. И чува моя глас по вятъра всеки път в константната точка на правилото. Постигаме баланс. Везните странно някак медитират в равновесие. Безмълвно. Реално-нереално Е. И хубаво. В едно вълшебно случено безвремие. Аз все така дарявам себе си. Без страх. Без маска. Без очакване.  И получавам вероятности, докато бавничко се уча на търпение.  Създадена съм май от облаци и някак неусетно във мъглата останала сама във себе си намирам пътища. Не знаех, че го мога. И оня път ще го открия.... А колелото се върти и шепне на тревите – там при изгрева. Разминавам се със другите. Понякога ги гледам във лицата. Друг път просто се сливам със скоростта и вятъра и говоря на Чудото. Има едно дърво, което обичам да гледам – там в края на ежедневното движение покрай росата. Създава ми усещане за мен в Желаното. За защитеност. И за цялост във прегръдката на нежност и отдаденост. Спокойна съм. Следя единствено стрелките на часовника.  И дишам с надеждата, която търкулнах по криволичещия път към  бъдното....