януари, 2013  

Хубаво е… Като един непрестанен танц на душите… Вливаш се в мен с безгласния позабавен ритъм на зимата... Притихвам във теб неочаквано в дните ти… Някъде там във далечното... С акордирано усещане за Вечност… Изненадах се, знаеш ли… От себе си… И от твоята способност да разказваш реалостите в междудумия… Точно както го поисках някога в преди… И пак ме върна докрайно във себе си… Сбъдната... Отнесе ме в люлката на онова безвремие за двама, в което всеки трети е оръжие… Оръжие, с което дуелираш косите ми, оръжие с което чертая по сърцето ти, докато накрая го счупим с усмивка, за да се прегърнем пак и пак Завинаги… А слънцето по-силно заблестя… И птиците са повечето бели… Но продължавам да се скитам боса по света… Във моя свят от облаци и мисли оцелели… Любов е… със различна светлина…. Една врата, която търсиш от години… Предадох се…. Изпих я тази самота… А твоята дочух как глухо стене… Да караме без правила…. Достатъчно е туй, че… споделено е…. Аз все така те следвам във дъжда… А ти ме пазиш с ветрове и време… Докосваш ме невидимо в съня… По миглите ми със звезди рисуваш… По тялото ми снопове дъга разпръсваш – знак, че се вълнуваш… Не спирай просто да вървиш… Посоката да следваш… Синевата… Да влачиш крак или пък да летиш… Това е част от миговете на живеене… И знай, когато някога решиш… Ще се намерим … със компас - Доверие….