Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2013 18:30 - Усещания...
Автор: arwen5 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 21.03.2013 14:14



февруари, 2013


По старата ми дреха от мечти съшивам копчета и кръпки. В камината ми огънят гори, а в мислите ми – твойте стъпки. Почуква вятър по стъклото разтопен. Разпръсва светлина във мойта стая. Прошепва как дълбоко е смутен, че съм от него все така желана. А аз се вглеждам в късче от звезда, което в дланите си пазя. Помага ми във зимната тъма аз своя път докрайно да запазя. Очите ми са плаващ хоризонт, достигнат само в сънища и песни, но винаги е моя свят огрян от куп мечти в нелесното чудесни. Не ми е топло в тази самота, но винаги когато се усмихна в сърцето водопад на радостта нечакано, но с много жар избликва. А времето пронизва своя ход. И стъпките ми... скриват ги полята. Прегръщаме вълшебството Живот, за да ни слее с нежност синевата...



Родих се преди хиляди лета... Живях във светове на непознати... И птица бях... И камък... И дъга... И пясък по безсмъртните пътеки... Тогава ме намери непознат... Докосна ме със топлите си длани... А после поиграхме на любов... но с много страст ... по-лесното избрали... От изворите пихме до безспир... Живяхме във палатка под звездите... Летяхме във небесния всемир... Тела преплели сбъднахме мечтите... Аз бъдещето виждах във зори... А той ме следваше със постоянство... Уби заради мен човек... Изгуби се в невидимо пространство... Самичка бродих в сенки под луни... В реки го търсих... В сънища дълбоки... Отчаяна бях... Вярвах... И... Открих – той беше там, сред четири посоки... Безсмъртието вкусихме с цветя ... И вярвахме, че вечност ни очаква... Но после светлината ни изтля... Аз отлетях, а той – осъден бе на призрачна разплата... И виждах как променя го света... Как слага своя отпечатък... И как е важна само любовта, във кръговрат попиващ без остатък... И някак си вълшебница – съдба невидимо от път благослови ни... Отново се държахме за ръка... Сълзите си изплакахме щастливи... Но беше кратко – удар и тъга... Загина той, а аз останах вечна... Душата ми се скита без покой... Във уравнение без неизвестни...   


 

Не е важно с кого живееш,

а без кого не можеш да живееш...

 



Тагове:   усещания,   февруари,   2013,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: arwen5
Категория: Тя и той
Прочетен: 42500
Постинги: 34
Коментари: 68
Гласове: 990
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930