март, 2013

Спорих със тебе насън за очакването… Ти казваше “Не”, а душата крещеше неистово… Аз те гледах и само мълчах…. Посъбрах се закътана в чувствата… После пак във безкрая се спрях… Сред Луните, кометите, в тъмното… И премигва от Теб светлина… Аз я скривам във крехките длани… Във дълбокото пак си боля… И превързвам любимите рани… Заклещиха ме тези светове… Превърнаха ме в полутон, във диря… Ще дойде ли отново ден в реалността аз пак да съм разплитащо щастлива… Сега единствено  вървя…. Снагата ми от белезите страда… Увивам я в парцали и вина… Но вътрешно съм още млада… Ще пазя вярата във Нашата Съдба… Във всяко стръкче нежност споделена… Дори когато съм измъчено сама, във твоята душа съм приютена… И пак мониторът ме стрелва във синхрон… Небесен скок, вода, адреналин и песен… А после капчици от Вечната Любов… След тях съм там във някъдето  на “четиридесет и пет” адресен… Във огнено-въздушното стопена … Летя сред мисли, страст и ветрове… От твоя усет пак ощастливена… Достигам до възможни брегове….Играта е за смелите вълни… А птиците помагат на финала… Не ще те моля с думата “Прости… Отсъждам ти се просто “Оцеляла”… А слънцето пак пролетно блести…  И пак ме ражда в Твоята усмивка… Дори да съм в далечните земи, аз вече знам че съм с печат Щастливка… 

 Каква е ползата

 от притеснението?

 Никога не си е струвало.

 Е, опаковай си проблемите

 в старата чанта

 и се усмихвай, усмихвай,

 УСМИХВАЙ!!! 

Джордж Асаф