Име: Arwen Arwen Интереси: My Soul+Your Soul=Our Soul Out Of Time |
Имаш място до нас - тримата сме невъобразима сила, но Всеки да си знае Мястото!*
Nedeljko Bajić Baja | Snovi od stakla - превод
https://www.vbox7.com/play:85dea4acbc
Nedeljko Bajić Baja | Dodir neba - превод
https://www.vbox7.com/play:0e08194eb5
Nedeljko Bajić Baja | Od ljubavi jače - превод
https://www.vbox7.com/play:54d8bb0af6
Фамилия Тоника - Приятели
https://youtu.be/aBWjOl0ycCA
юни, 2013
Промених се внезапно… Някак от вятъра… Ветропоказателят се завъртя в кръг, а дъждовете… Те отмиха пепелта наслоена в последните повече от 730 случайности… Плеснах с ръце и попаднах в пиесата… Съвършено разлистена… Нова и цялостна…. Птици не пееха… Само клепачите леко потрепваха в учестеният сърдечен ритъм на поредното безумие… Защо животът е така безмилостен към вечното ми търсене на щастие?... Или пък е ефект на домино… Ръцете ме болят от недописване… Но вече свикнах с тази тъпа болка в костите… Поставям в дланите си ръковини…. Те винаги ми връщат силата… И разговорите със Питър Пан…. Вълшебното ключе от мойте сънища… Със него и летя, и плувам вихрена и по земята ходя със достатъчност…. Разбрах се най-накрая… като облачна…Наситена до бяло съм… но и разпръскваща… А стъпките ми се стопиха във мастилото разлято от солена неочакваност… И сякаш никога не съм била във нечий свят… една прашинка… заедност…. Растат крилата ми, растат… Ала болезнено раздират всяка фибра и като звук от сцепена душа отекват вътре в мен…. а после тихичко умират…. И само в нощите за кратко съм звезда…. но падаща във друго времетраене…. И някак си отново пак греша…. Но безболезнено… На грешката изгрява надпис “Вдъхновение”…. Опъвам тетивата…. пак стрела…. И пак щастливост някъде… за другите… Усещането… Като на игра…. А той е толкова красив… там…. между думите…. Но закъсня… Проби ме самота…. Отнесе ме в жадувано безвремие…. Докосна ме в студена тишина…. А после ме забрави…. Бях видение….
Предпочитам сърцето....
МАЙ, 2013
Още секунда и ме няма...
Виж я, тя е просто симпатична.
Жената си има и цена.
Че съм привлечен, имам ли вина?
Идва и после си отива
за тази нощ единствена.
Красиви много, но желана е една....
Знам, че досега силна съм била.
Вярвам във това!
Няма да спра! Искам това...
Пак да изгоря, но да разбера любовта!
****
април, 2013
Валят, валят във пролет дъждовете… И ще отмият странната тъга… Очите гледат в синьото безкрайно… А мислите се плисват във река… Отхвърлена и никому ненужна… Така се чувствам… Без вина… Единствено това, че слушах… Единствено, че бях за кой ли път добра… Намерила бях място да се скрия… Да шепна на безкрая в самота… Но миг дойде, за да открия че бреме съм за нечия Съдба… А мислих, че с мълчание ме пази… и съхранява в себе си света…, във който най-свободна се усещам… във който съм и птица и звезда… във който с най-щастливото вибрирам… и в който знам да спазвам правила…Но явно път без изход ме застигна…. защото бях наивна светлина… Така е трябвало… Ще свикна… Виновни няма… Всичко е игра… Ала защо тогава тъй е празно във малкото ми огнено сърце… Защо изгубена се чувствам безотказно… Защо те търся в глухото поле… Ти просто каза, че не слушаш вече на думите доверения скреж… Затвори пътя… Спусна бариери… Остави ме объркана в копнеж… Наложи ми омерта… Аз простенах… Едва ли си ме чул… Там… надалеч…Дали е истина… Дали лъжа било е… Дали е сън… Дали е плач във горските мъгли…Съдбата знам ще ни отсъди… Там някъде във бъдните ни дни… Във световете два ще затая дъха си… Притихнала в дълбокия си Аз… Ще разпилея вяра по брега си…
А Тебе ще запазя в Нас…
~ ----------------------------------------- ~
ПОСЛЕПИС :
Цената на доверието
Така съм създадена,
че предпочитам да се усмихна –
вместо да се намръщя,
да погаля, вместо да ударя,
да повярвам –
щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-близките.
Обичта ми са тъпкали,
с думи са ме оплитали –
и пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам:
заради стоте лъжи
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.
Станка Пенчева
март, 2013
Спорих със тебе насън за очакването… Ти казваше “Не”, а душата крещеше неистово… Аз те гледах и само мълчах…. Посъбрах се закътана в чувствата… После пак във безкрая се спрях… Сред Луните, кометите, в тъмното… И премигва от Теб светлина… Аз я скривам във крехките длани… Във дълбокото пак си боля… И превързвам любимите рани… Заклещиха ме тези светове… Превърнаха ме в полутон, във диря… Ще дойде ли отново ден в реалността аз пак да съм разплитащо щастлива… Сега единствено вървя…. Снагата ми от белезите страда… Увивам я в парцали и вина… Но вътрешно съм още млада… Ще пазя вярата във Нашата Съдба… Във всяко стръкче нежност споделена… Дори когато съм измъчено сама, във твоята душа съм приютена… И пак мониторът ме стрелва във синхрон… Небесен скок, вода, адреналин и песен… А после капчици от Вечната Любов… След тях съм там във някъдето на “четиридесет и пет” адресен… Във огнено-въздушното стопена … Летя сред мисли, страст и ветрове… От твоя усет пак ощастливена… Достигам до възможни брегове….Играта е за смелите вълни… А птиците помагат на финала… Не ще те моля с думата “Прости… Отсъждам ти се просто “Оцеляла”… А слънцето пак пролетно блести… И пак ме ражда в Твоята усмивка… Дори да съм в далечните земи, аз вече знам че съм с печат Щастливка…
Каква е ползата
от притеснението?
Никога не си е струвало.
Е, опаковай си проблемите
в старата чанта
и се усмихвай, усмихвай,
УСМИХВАЙ!!!
Джордж Асаф