юни, 2013 

Промених се внезапно… Някак от вятъра… Ветропоказателят се завъртя в кръг, а дъждовете… Те отмиха пепелта наслоена в последните повече от 730 случайности… Плеснах с ръце и попаднах в пиесата… Съвършено разлистена… Нова и цялостна….  Птици не пееха… Само клепачите леко потрепваха в учестеният сърдечен ритъм на поредното безумие… Защо животът е така безмилостен към вечното ми търсене на щастие?... Или пък е ефект на домино… Ръцете ме болят от недописване… Но вече свикнах с тази тъпа болка в костите… Поставям в дланите си ръковини…. Те винаги ми връщат силата… И разговорите със Питър Пан…. Вълшебното ключе от мойте сънища… Със него и летя, и плувам  вихрена и по земята ходя със достатъчност…. Разбрах се най-накрая… като облачна…Наситена до бяло съм… но и разпръскваща…  А стъпките ми се стопиха във мастилото разлято от солена неочакваност… И сякаш никога не съм била във нечий свят… една прашинка… заедност….  Растат крилата ми, растат… Ала болезнено раздират всяка фибра и като звук от сцепена душа отекват вътре в мен…. а после тихичко умират…. И само в  нощите за кратко съм звезда….  но падаща във друго времетраене…. И някак си отново пак греша…. Но безболезнено… На грешката изгрява надпис “Вдъхновение”….  Опъвам тетивата…. пак стрела….  И пак щастливост някъде… за другите… Усещането… Като на игра…. А той е толкова красив… там…. между думите…. Но закъсня… Проби ме самота…. Отнесе ме в жадувано безвремие…. Докосна ме в студена тишина…. А после ме забрави…. Бях видение….