изображение от тук


* * * * *

обещаваш ли,

че някъде във синевата….

ще чакаш вечен знак от мен….

ще търсиш стъпките ми във тревата….

от птича песен утешен….

 

обещаваш ли,

едно вълшебство….

да ме докосва всеки ден….

да ми прошепва миг от вечност….

във вятър странно озарен….

 

обещаваш ли,

да ме запазиш….

в душата си от стон и прах….

и винаги да ми даряваш….

частици от магичен грях….

 

обещаваш ли,

че ще ме срещнеш….

на сън във тайнствена гора….

а после в кратък миг на нежност….

при мен ще дойдеш със дъжда….

 

обещаваш ли,

аз ще те чакам….

на оня светъл звезден бряг….

и винаги към теб ще бягам….

във скрития от всички свят….

обещаваш ли .....

:)

Де да беше адресата... ;)
Но няма лошо да съпреживяваш мечтата... :))
Реших да отворя постовете...
Миналото е, за да имаме мисъл винаги у себе си за извървения път, а това ни прави по-мъдри в Сега и по-уверени във всичко Бъдно...
Не бягствата решават проблемите в Любовта и силните чувства, а ясните и категорични решения! На тоя етап така мисля. Върнах се днес за да си възстановя любимите блогове в този своеобразен виртуален дневник - един от поредицата "Бягство от другата половина на душата", които преди време затрих под давление на моментни негативни емоции. Дадох един интересен глас 7070 - дали беше случайно?... :)
Приятелка на личната линия ме пита кога ще пиша тук...
Някога или Никога...
Отговорих инстинктивно - когато пожеланието скрито в аватара се сбъдне... каквото и да означава това...
Хубави дни за всички, които ще надникнат насам до края на годината!*